“Светлина и сребро” - авторска изложба

На 20 юли 2017 от 19:00 ч.
Галерия SYNTHESIS/Фотосинтезис арт център 
ще представи

СВЕТЛИНА И СРЕБРО - авторска изложба на Калин Костов.

Изложбата е част от програмата на Осмото издание на Месец на фотографията и може да бъде разгледана до 20 август 2017. 

„Когато снимам, усещам как фотографията преминава през ръцете, очите и душата. Колодиевият процес изисква съсредоточеност и вдаденост, подобни на тази описвана в ритуалите. Това е както чаената церемония за японците. Нещата се случват на забавен каданс. Общуването с човека изисква и двамата да се задълбочите, да се вглъбите, да се разбирате с поглед. Сякаш колодиевата снимка ви прави част от нещо по-голямо.“ 
Калин Костов 


Светлината и среброто, с които Калин Костов работи са алхимичните съставки на фотографията. Те са толкова фундаментални, че превръщат фотографията в последната надежда за съществуването на философския камък. Надеждата на алхимиците, че съществува нещо, което превръща обикновени метали в благородни, нещо, което осигурява дълголетие или дори безсмъртие. Тази идея е въплътена в портретите със светлина и сребро, които сякаш ще спасят човека от времето, ще го съхранят и пренесат някъде другаде. Вярвам, че всеки фотограф портретист се е докосвал до това усещане. 

Откритията на съвременната физика за природата на светлината не са променили основите на нейното фотографско осмисляне. В научния език е грешно да се каже, че светлината е нематериална, но човешкият език използва разговорния смисъл на друга и по-удачна дума – безплътна. В алхимичните метафори светлината е такъв символ на духовността и фината материя, която за разлика от човешката плът не е пропита със страст и тленност.

Научната класификация на химичните елементи не е отнела човешката способност за естетическо вчувстване. В колодиевия процес безплътните оптични феномени се трансформират в устойчив и плътен материален образ. А този процес е богат на въздействаща химия. Колодият, на който е кръстен процеса, е лепкав разтвор на взривния пироксилин. Използваният етер замайва, оцетната киселина изгаря, а кадмиевият бромид е силен канцероген. В снимките, погледът на зрителя „вдишва“ красивата трансформация на всички тези опасни съставки. А това директно въздействие е толкова внезапно, че изпреварва всички научни обяснения. 

Среброто, чиято кристална решетка изгражда фотографския образ, е един от трите основни алхимични елементи. Символът му наподобява този на луната, нощния двойник на слънцето светещ с отразена светлина. На брилянтния бял блясък на среброто се преписват интуиция, съзерцание, ясно виждане и дълбока артистична експресия. В тъмното, то носи светлина на надеждата. Това е една от многото метафори, разкриващи човешката интуиция за „елемента на фотографите“.

Калин Костов е приел нелеката задача да ни доближи до същностите на светлината и среброто в портретите на конкретни личности. Прави го в амбротипия - колодиев процес върху черно стъкло в големите фотографски формати 13x18 см и 24 x 24 см. Калин се е задълбочил в класическите ценности на процеса - точния детайл подтикващ към интимност в общуването с образите, пластичното осветление и добрата полутонова разработка. Ниската светлочувствителност на колодиевата емулсия изисква експозиция от 3-4 секунди, в която хората в кадър трябва да стоят неподвижни. Така темпераментните намигвания на настроението и ефектни гримаси отстъпват пред по-устойчивите психически състояния. Тази техническа особеност ограничава лицевото изражение и откроява едно забележително достойнство на представените фотографии. Тези портрети са далеч от други колодиеви снимки, в които лицата са вцепенени като медицински препарати. Хората във фотографиите на Калин са осезаемо живи, силно концентрирани, дори напрегнати. Калин респектира със своята изключителна прецизност и чистота в работата, които няма как да отбягнат на наблюдателя. Няма как човекът пред камерата да не разбере, че му се случва нещо извънредно, събитие от особена важност, което не се повтаря често. Затова и привидно театралната подготовка е повече ритуал, отколкото самоцелна естетизация. Водолазният скафандър и летателните очила маркират пътуване във времето, но и посочват снимката като друго място в пространството, под или над морския хоризонт. Метафората за фотографията като пътешествие във вертикалния свят не е заснета преднамерено и точно това прави нейното разгръщане толкова силно, то се е случило извън контрола на автора. 

Жизнената сила и характера на заснетия човек най-ясно се откроява в мъжките портрети в изложбата. Това изключително качество на снимките е някак предизвикано в комуникацията с Калин. Нещо във фотографа е възпряло мъжете пред камерата да почувстват спокойствие или леност, да притъпят своето внимание към фотографа. Всеки от тях отказва да отстъпи пред контрола на човека с камера и настойчиво показва своята вътрешна сила.

Когато Карл Густав Юнг изследва алхимични и езотерични текстове, той стига до извода, че “философският камък” прераства в съвременна метафора за намирането на ядрото на личността. К.Г. Юнг коментира второто издание на превода на “Тайната на Златното Цвете” (китайска книга за живота), с твърдението, че “превръщането на обикновени неща в злато” е умението да се управлява вътрешната жизнена енергия. Това умение да се напипа „сребърната нишка“ на човека, е и ключът към добрата портретна снимка. 


Лиляна Караджова

Using Format